Симеонис, Коларовград, Шимеонит, Сумунум или просто Шумен – град с минало, достатъчно дълбоко, че да помни хиляди български подеми и падения. Град, който скромно бива наричан “люлката на материалната и духовната култура”. Населяван от дълбока древност, заобиколен от първите две български столици, предпочитан до ден днешен. Чували сте за шуменското пиво, може би ви е известен и най-големият паметник в България или че Шумен става дом на първия театър в страната. Днес обаче ще ви разкажем за по-малко известни, но без съмнение интересни факти за града. Знаехте ли, че първата българска войска е шуменска? Продължете да четете и ще разберете още.
1. Първата българска войска - Кога, къде и как?
Шумен се намира на стратегическо място на картата на България. След Освобождението, близостта му до Плиска, Преслав, а по-късно и до третата столица – Търново, налага необходимостта градът да бъде добре въоръжен. Освен това, около Шумен се намират балканските проходи – портали към всички краища на страната. От съществено значение било някой да брани тези проходи. След като Шумен се освобождава от османското владичество, там се сформира военно поделение. Младежи, накичени с китки и веещи знамена, с чест започнали подготовка за да се превърнат във войници и да пазят земята си.
През декември 1878 г. излиза Приказ №22, който разпорежда младежите от 20 до 22 години да бъдат приети в Българската войска. Разпращат се повиквателни до всички момци, които се очаква да пристигнат в града и тържествено да положат клетва, че ще бранят сигурността на родината си. Първата българска войска в Шумен се заклева в средата на декември и се състои от 608 храбри мъже. В тяхна чест Харалан Ангелов – учител и възрожденски деец – пише “Песен за шуменските войници”. Тя се превръща и в бойна песен на войската.
2. Знаете ли, че Шумен е дом на Държавно практическо сарашко училище?
Сарашкият занаят води своето начало от първите опити за използване на конете като товарни, впрегатни и ездитни животни. Още траките полагат началото на сарачеството, а гърци и римляни после го обогатяват. Населяващи днешните български земи, прабългари и славяни също наследяват натрупаните знания и майсторлък. До 1879 г. Шумен е заселен от турски гарнизон, а след това – от войската, за която по-горе споменахме. Създава се необходимост от сарашки еснаф в Шумен. Някой трябва да се грижи за конете, оседлаването и снараженията. Градът се превръща в основен снабдител на хамути, юзди, седла и т.н.
Ето защо се заражда идеята за обучаване на кадри. На 1 септемри 1925 г. Първото сарашко училище за кожени изделия в Европа отваря врати в Шумен. За директор е назначен Апостол Димитров, който не е майстор в областта. Главен майстор става Имре Сабо – унгарец от Будапеща, който обучава възпитаниците си на куфарджийство, шиене на шляи и чантарство. В училището се стичат заинтересовани ученици от цялата страна. То е изцяло на държавна издръжка и играе ключова роля в запазването и предаването на занаята, както и утвърждаването на град Шумен като средище на сарачеството в България.
3. Един различен Осми март - Как Шумен отпразнува Деня на жената?
Това, което дотук ви разказахме, без съмнение попада в графата интересни факти за Шумен. Но се пригответе за изненада, защото ще ви разкажем за едно наистина нетрадиционно събитие. За да се отпразнува Денят на жената, на 7 март 1970 г. в Шумен се провежда Осмомартенско автомобилно рали за жени. Участие взимат 12 екипажа, които трябва да преминат определен маршрут и тест за майсторско управление. Първото такова състезание включва 5 коли Москвич, 2 – Волга, 3 – ЗАЗ и по един Трабант и Вартбург. Изминалият маршрута Шумен-Плиска-Калугерица-Мадара-Велики Преслав-Шумен екипаж на Марина Филипова и Стаматка Казакова печели първото състезание с Вартбург.
През следващите две години състезанията печелят екипажите на Цветанка Каинова-Валентина Рашкова с Москвич 408 и Геновева Енчева-Маринка Хараланова през 1972 г. Четвъртото поредно състезание придобива вид на професионална окръжна надпревара с 65-метров затворен маршрут. За разлика от предните години, през 1973 г. състезателките получават подсигурено гориво и комплект предпазни колани. Тази интересна традиция продължава да се развива през годините до 1981 г., когато е проведено последното състезание.
